Част 1
Ако сте решили, че желаете сами да произведете любимата на всички у дома салата, то в тази статия ще ви дадем насоки каква подготовка ви е необходима, какви са особеностите на отглеждане и кои са болестите, срещу които е добре да провеждате профилактика, за да се сдобиете със здрава реколта с отличен вкус и без химия.
Отделните сортове и хибриди предоставят богато разнообразие от видове. Салатата е лесна за отглеждане и не е претенциозен зеленчук. Не е взискателна към почвена запасеност, температурен режим и може да се отглежда при по-слаба слънчева светлина в условия на късия ден.
Сеитбата обикновено започва в края на септември на открити лехи или в табли. Салата може да се засява периодично, за да се удължи максимално периода на беритба. Засяването може да започне от септември и да продължи до 15-20 януари за производство на пролетна салата. Необходима минимална температура за покълване и отглеждане 15 -200С. Минималната температура за растеж е 50С . Добре развилите се растения издържат до -5-70С. Норма на сеитба 1.0–1.5 г/м², разпръснато.
При оптимални условия семената поникват след 5–10 дни. За по-бързо поникване може да покриете таблите или почвата с подходящите полиетиленови покрития. Още при първоначално поникване покритието се отстранява.
Разсада е готов за разсаждане след около 30 дена или при достигане на фаза 3-4 лист.
Първите стъпки преди разсаждането на салатата е да се подбере място с лека и водопропусклива почва или субстрати. Силно уплътнените почви задържат влагата и са предпоставка за кореново задушаване.
Ако салатите се отглеждат в оранжерии също трябва да се осигури добро проветрение.
Растенията могат да бъдат отглеждани върху естествен или синтетичен мулч. Целта е предпазване от плевели и запазване на топлината и влагата в почвата, по този начин също може да се намали конденза в оранжерията.
При отглеждането се избягва засаждането на зелените салатите на едно и също място/поле в стопанството. Не е препоръчително засаждането на салата след зеленчуци като краставици, тиквички, тикви и всички видове от това семейство т.к те са гостоприемници на същите заболявания, които се срещат при салатата.
Гъстотата на салатата трябва да е съобразена с изискванията на сорта или хибрида. Прекалено голямата гъстота през студените дни ще доведе до задържане на прекомерна влага в насаждението и развитие на различни патогени.
Отглеждането на салати през есенно-зимния сезон протича при големи температурни амплитуди т.е високи температури през деня и ниски през нощта. Ако не се използва добре закален и здрав посадъчен материал това ще доведе до намаляване устойчивостта на растенията на един по-късен етап. По този начин растенията често са нападани от различни вредители като листни въшки и различни видове гниене.
Кои са най-често срещаните гъбни заболявания и как да ги разпознаете навреме?
Реколтата от салата може да бъде засегната от няколко гъбни и заболявания, като основните от тях са мана, сиво гниене и склеротиния. Други болести могат да бъдат много вредни в определени ситуации, редовно или от време на време, като например антракноза, брашнеста мана и питиумно гниене на корените. Фузарийното увяхване е потвърдено за първи път през 2017 г. Тази болест заплашва особено салатите и марулите отглеждани в култивационни съоръжения , засадени в почвата.
Мана (Bremia lactucae)
Това е вероятно най-разпространеното листно заболяване по салатата. То се среща както при открити, така и при култури в култивационни съоръжения и може да порази всички видове салата. При защитените култури е известно, че причинява пълна загуба на реколтата. Причинителят Oomycete е сложен патоген с много щамове (патотипове).
Симптоми
Болестта се проявява първо като бледозелени или жълти ъгловати петна, често ограничени от главните жилки, върху по-старите листа.
Фузарийно гниене (F. oxysporum f. sp. Lactucae)
Докладвано в Европа (Италия) през 2002 г., това е семеннопреносимо и почвено заболяване.
Симптоми
Заразяването на разсада води до увяхване, а при по-старите растения – до пожълтяване, увяхване и потъмняване на листата. Съдовата система в стъблото придобива червеникаво-кафяв цвят. Растенията обикновено са закърнели и може да не успеят да се развият.
Сиво гниене (Botrytis cinerea)
Сивата плесен е сравнително често срещано, но обикновено леко заболяване по салатата, отглеждана на открито. Най-често се среща през пролетта върху презимувала салата. Гъбата може да причини сериозни загуби при култури, засадени през есента и зимата.
Симптоми
Сивото гниене се разпознава по пухкавата сива или кафява плесен, която обикновено засяга долните листа на салатата. Най-податливи са повредените или стареещите листа, които са в контакт с почвата. Гъбата използва тези тъкани като хранителна основа, откъдето може да прогресира към горните листа и основата на стъблото, причинявайки увяхване и гниене на цялата розетк. В крайна сметка загиват отделни растения.
Сивото гниене, причинено от Botrytis, може да бъде объркана с тази, причинена от видовете склеротийно гниене (Sclerotinia )и ризоктония (Rhizoctonia), и ако има съмнение, е препоръчително да се потърси компетентно становище.
Информацията за тези и други заболявания по салатата ни дава възможност да прогнозираме тези заболявания и да извършим превантивни третирания през периода на отглеждане, като може да се приложи традиционна растителна защита или биологична растителна защита при производството.
Защо да изберете биологични методи за защита на Вашата продукция?
Салатата е растение, чиято надземна част изцяло се консумира и то в свеж вариант. Използването на биофунгициди дава възможност да се третира непосредствено преди беритба. Биологичните методи и биофунгициди позволяват добиване на екологично чиста и здрава реколта от салата.
Употребата на биологични фунгициди и пестициди не водят до натрупване на химични съединения в растенията, което ги прави напълно безвредни за консумация. Биологичните продукти за растителна защита често са без карантинен срок.
Чрез употребата на екологични методи и биологични продукти за растителна защита не се нарушава развитието на микроорганизмите в почвата т.к те не водят до промяна в ph на почвата или друг химичен състав. Напротив чрез такъв тип продукти може да се обогати почвата с полезни микроорганизми.
Едни от най-опасните видове за разпространение на вирусни заболявания са листните въшки. През зимния сезон при оранжерийно отглеждане обикновено се срещат единични бройки листни въшки, които презимуват отлично и при първо трайно затопляне, започват да се формират колонии от листни въшки. През този период може да използвате цветни жълти лепливи уловки, които са атрактивни за листните въшки. Чрез тези лепливи уловки може се елиминират листните въшки, които успешно ще презимуват в оранжериите. С ентомологичното лепило ТЕМО-О-ЦИД може да се направят различни цветни ефективни уловки. Повече информация за този продукт в онлайн магазина www.zachistahrana.com.
При отглеждането на салатите е необходимо внасяне на органични торове със съдържание основно на P и К, и по ограничени количества N, т.к във високи норми азота намалява студоустойчивостта на растенията и ги прави чувствителни към някои видове заболявания. При промишлено отглеждане на салати е необходимо да се извърши почвен анализ, за да се определи необходимата торова норма. P и K трябва да се внесат преди основната обработка още при засяването на разсада, за да бъдат елементите в готов вид за усвояване веднага след засаждане на салатата.
След засаждане задължително трябва да се създадат условия за нормирани почвени поливки, които трябва да бъдат минимизирани с падането на температурите при отглеждане през зимния сезон.
Основна грижа от агротехниката е превантивно и лечебно прилагане на биологични продукти за растителна защита. Целта е предпазване от заболявания и вредители или тяхното локализиране, след вече възникнала зараза при отглеждане.
Редовно обследване на салатите при отглеждане за поява на заболяванията.
Различните заболявания при културата салата могат да се контролират чрез подходящи агротехнически мероприятия (избор на подходящ сорт/хибрид, оптимална гъстота за вида салата и др.) и биологична растителна защита.
Например за защита от фузариум, питиум и склеротиния при производството на разсад таблите могат да бъдат потапяни в разтвор на Поливерсум с концентрация 0,05% или да бъдат поливани.
След засаждане на салатите в лехите Поливерсум може да бъде внесен чрез капковото напояване с цел контрол на тези почвени патогени.
При заболявания като сиво гниене, фома, ризоктония, мана Поливерсум може да бъде внесен чрез малообемно вегетативно третиране с доза 10-30 г/дка т.к тези заболявания се развиват по листата.
Повече информация за продукта може да откриете в онлайн магазина www.zachistahrana.com
За повече информация с професионална насоченост относно заболявания по салата, може да намерите тук:
(Заключителна част с фокус върху превенцията и допълнителните продукти като лампите).
В: Колко време след пръскане с био препарат мога да консумирам салатата? О: За разлика от конвенционалните пестициди, повечето биологични препарати за растителна защита имат нулев или изключително кратък карантинен срок (от 0 до 3 дни). Това означава, че след обилно измиване, продукцията е напълно безопасна за консумация почти веднага след третиране, което е ключово предимство при отглеждане на листни зеленчуци.
В: Защо салатата ми загнива в основата точно преди беритба? О: Най-честата причина е комбинацията от висока влажност и нападение от гъбични патогени като Botrytis cinerea (сиво гниене) или Sclerotinia (бяло гниене). Проблемът се задълбочава при гъсто засаждане и неправилно поливане „отгоре“. Решението е регулирани поливки чрез капково напояване и превантивно третиране с био фунгициди още в ранна фаза.
В: Могат ли жълтите уловки с ентомологично лепило да предпазят салатите от заболявания О: Жълтите уловки с ентомологично лепило не могат да Ви предпазят от гъбни заболявания, но играят важна роля в превенцията. Те контролират популацията на вредни насекоми (като листни въшки и трипси), които често пренасят вирусни заболявания и нараняват листата, създавайки „входна врата“ за навлизане на гъбни инфекции и бактерии.
